Връзка между баща и дете

Проф. д-р Андреас Ейкхорст: Прав сте, обичаме да говорим за привързаност в ежедневието, но всъщност този термин означава нещо много по-сложно, отколкото първоначално си мислим. Вашият пример илюстрира това много добре: виждаме как бащата взаимодейства с детето и от това заключаваме дали връзката е добра или лоша. Всъщност обаче привързаността е сложна поведенческа програма, която се основава на голям брой индивидуални взаимодействия. Затова едно кратко наблюдение като това по време на пътуването с влака съвсем не е представително, за да се направи преценка за връзката. По принцип може да се каже, че е необходимо много дълго време, за да се изгради сигурна връзка, но също така е съответно трудно тя да се разруши отново.

Всъщност ние не говорим за добри и лоши връзки, а за сигурни и несигурни връзки. Връзката между бащата и детето започва още при раждането. Бебето е безпомощно и зависи от защита - например от бащата. То търси утеха, близост и сигурност и изразява това например чрез плач. Това обикновено активира бащата да реагира бързо.

Сигурната привързаност се развива, когато бащата задоволява нуждите на детето. Важно е това да се случва по определен начин: Първо, незабавно - т.е. не след час, второ, по подходящ начин - т.е. когато детето е гладно, също да го нахрани, а не само да го утеши, и трето, надеждно - т.е. бащата да не реагира понякога с обич, а понякога с отвращение. Когато всичко това се случи, между бащата и детето се развива сигурна връзка. Тук качеството е по-важно от количеството на взаимодействията. Дори ако бащата и детето се виждат само веднъж седмично, това само по себе си не говори за сигурна връзка.

Ако обаче поведението на бащата е амбивалентно и не е надеждно за детето, то реагира със защитен механизъм. Тъй като очакванията му не се оправдават, то инвестира по-малко във връзката, за да се предпази от по-нататъшно разочарование. В този случай говорим за несигурна връзка между баща и дете. И това може да възникне също така, ако бащата и детето се виждат и взаимодействат помежду си ежедневно.

Това, което се променя, е тяхната значимост. Ако бащата е единственият, който се грижи за детето, например защото майката умира при раждането и след това бащата и детето живеят на изолирано място, зависимостта на детето от бащата е съответно голяма и връзката е всесилна. Като цяло обаче, колкото по-голямо става детето, толкова повече хора то опознава (например в детската градина или в училище), с които след това създава връзка. Фактът, че вече има и други контактни лица, означава, че връзката с бащата вече не е толкова централна. По време на пубертета приятелският кръг изглежда много по-важен, последван по-късно от партньора. Нито една от тези промени обаче не засяга действителната връзка между бащата и детето. Тя остава толкова стабилна или нестабилна, колкото е била формирана - освен ако не е увредена от травма.

Примерите, които споменахте, очевидно са травми. Но травма може да възникне и когато например контактът с бащата внезапно прекъсне и детето не е в състояние да разбере и преработи това. Децата често обвиняват себе си за раздялата на родителите си, те не разбират, че има и фактори извън връзката майка-баща-дете, които са причинили раздялата. Ако контактът между бащата и детето прекъсне след раздялата, без майката да обясни на детето защо, това може да причини травма и да увреди връзката между бащата и детето. В случай на разстройства на привързаността - т.е. когато бащата и детето изобщо не си взаимодействат като връзка на привързаност - може да се използва терапия, за да се направи поне опит за установяване на функционална връзка. Първите места, към които може да се обърнете, са консултациите за родители или консултациите за родители и бебета, които могат да се намерят във всеки по-голям град.

Научно няма доказателства за това. Характеристиките на връзката са еднакво изразени при майките и бащите, а моделите на свързване също са еднакви. И при двамата в мозъка се отделя хормонът на свързването окситоцин, например когато държат в ръцете си плачещо дете. И двете връзки са абсолютно равностойни. Природата умело е измислила това, тъй като бащата може до известна степен да замести майката, когато тя умре например. Въпреки това естеството на връзката е различно, като изследването е по-централно, отколкото при майката. Това е свързано и с нашия (все още) актуален социален модел на разделение на труда и ролите: Това може да доведе до това, че майката е по-склонна да утешава детето, а бащата просто взаимодейства по силно игрово-изследователски начин. Учените са установили също така, че ако от самото начало съществува сигурна връзка между бащата и детето, това има положителен ефект върху развитието. Тогава тези деца са по-способни да изградят сигурна връзка с партньора си по-късно.