Общуване между поколенията

С тийнейджърите в пубертета почти всеки ден има дискусии: например за стила на обличане, хаоса в детската стая, продължителността на партито, спонтанните преспивания с приятели, високата консумация на медии и, и, и, и... Да се намери правилният тон в тази област на напрежение не е лесно. За съжаление, няма патентован лек за родителите, но доброто поведение в общуването е полезно за превеждането на детето ви през тези бурни времена.

В началото трябва да се отбележи, че юношите вече не искат да бъдат третирани като малки деца или да бъдат покровителствани. Тийнейджърите не харесват съобщения като "Стани най-после" или "Сега започни да учиш най-после", нито пък дълги лекции за последиците от тютюнопушенето за здравето или за опасностите от наркотиците. Дори обобщените упреци като "Винаги закъсняваш" или "Не ходи така" рядко водят до разбиране. Съпротивата на следващото поколение вече е предварително програмирана.

Но какво според експертите по родителство родителите могат да направят по-добре? Ето няколко съвета за това как да проведете по-лесен разговор с пубертета през този период:

Въздържайте се от обобщения, обвинения и генерални заключения

.

Изказвайте се ясно и разбираемо, без да биете на очи. Избягвайте да "пишете" на детето си.

Помнете функцията си на модел и общувайте ненасилствено.

Показвайте истински интерес към това, което детето ви казва и как се чувства. Младите хора доста бързо разбират дали родителите ги слушат сериозно или само с половин ухо.

Съзнателно отделяйте време да слушате и да задавате въпроси. Позволете си да бъдете отворени за нови гледни точки от страна на детето си.

Сдържайте се с родителските съвети. Особено тийнейджърите в пубертета често възприемат тези предложения като покровителствени. Позволете на детето си да измисли решение само. Така ще го научите да развива умения за решаване на проблеми.

Изказвайте се в "първо лице". Вместо "Изслушай ме", по-добре е да кажете "Моля те, остави ме да довърша" .

Показвайте разбиране към детето си, без да се отказвате от ясни твърдения. Вместо "Облечи се сега", кажете нещо от рода на: "Понякога ми се иска да мога да остана по-дълго в леглото сутрин. Моля те все пак да станеш, за да можеш да стигнеш навреме до училище."

Фразирайте собствените си чувства, вместо да обвинявате детето или да му правите забележки веднага. Вместо: "Ако отново закъснееш, тогава ...", кажете: "Наистина ще се притесня, ако не се прибереш вкъщи в уговореното време. Как можем да намерим решение?"

Изказвайте критиката си обективно и разбираемо, но не по обиден начин.

Избягвайте да се държите арогантно, да отправяте саркастични, смущаващи или иронични забележки. Тийнейджърите са особено чувствителни по време на пубертета и бързо се борят със самочувствието си.

Винаги обръщайте внимание на силните страни и положителните качества на детето си. Не забравяйте да хвалите дори малките успехи. Показвайте на детето си благодарност и признание, за да повишите самочувствието му.Не претегляйте всяка дума, която детето ви казва, на златната везна през този период. Тийнейджърите често не знаят как да се изразяват по подходящ начин в емоционални ситуации. Личните обиди към родителите често не са мислени така, както звучат на пръв поглед.Използвайте общите хранения или дейности, за да разгледате близки до сърцето ви въпроси в спокойна атмосфера.Ако сте излезли от релси: Извинете се на детето си. Това ви превръща в добър модел за подражание.

---

Има тийнейджъри, които напълно се оттеглят по време на пубертета и вече не разговарят с родителите си. Това поведение също е нормално за преходния период. Тийнейджърите рядко споделят преживяванията си с родителите си и вече не позволяват да им бъдат задавани въпроси. Колкото по-настойчиво задавате въпроси, толкова повече потомъкът ви може да остане глух. Като родител трябва да приемете това временно отдръпване и все пак да дадете знак, че винаги сте на разположение да разговаряте с детето си, ако то е в беда или иска да сподели щастливи преживявания.

Родителите също така трябва да се научат да се отпускат. Това е важно осъзнаване, което ще ви помогне да приемете, че детето ви бавно се откъсва от вас.