Почивка за младите родители

Гиса Веше: В работата си ние предпочитаме да превеждаме термина „Young Carer“ като „млади грижещи се“, защото това описание обхваща и емоционалното измерение. Защото много деца и тийнейджъри, чиито родители или братя и сестри са болни, често поемат голяма част от задачите в ежедневието на семейството: пазаруват, грижат се хладилникът да е пълен, завеждат братята и сестрите си на училище или придружават близките си на лекарски прегледи, понякога дори за да превеждат. 

Това обаче, което според нашия опит засяга всички „млади грижещи се“, е, че те носят в себе си много лични тревоги, например: „Какво ни очаква в бъдещето?“, „Застрашава ли заболяването живота?“ или „Защо майка ми вече няма радост от живота?“. В зависимост от семейната ситуация това са големи предизвикателства, които изискват голяма отговорност и често представляват голямо натоварване.

Една от причините е, че обикновено нито децата и младежите, нито техните родители имат представа какво означава да си „млад грижещ се“ – или дори не знаят, че изобщо съществува такава семейна динамика. В началото детето възприема семейната си ситуация като „нормална“, така че е почти невъзможно да я класифицира или да я подложи на съмнение. Подобно е често и при родителите: те се намират в тази извънредна ситуация, която едновременно с това постепенно се превръща в норма. Освен това тази ситуация често се засилва от факта, че семействата попадат и в известна социална изолация. По този начин липсва сравнение с други житейски реалности, което би могло да помогне за по-доброто осмисляне на собствената ситуация. 

В работата ни с по-големи млади грижещи се често наблюдаваме, че съзнателното идентифициране с тази роля се случва едва в ранната зрялост, когато човек погледне назад. Тогава много неща се разбират по нов начин и трябва да бъдат преосмислени. Поради това е важно да се подобри осведомеността в обществото и да се повиши видимостта на темата, за да могат повече засегнати семейства да получат подкрепа на по-ранен етап.

В повечето случаи засегнатите деца и младежи ни се насочват – предимно чрез училищната социална работа. Но междувременно разполагаме с широка мрежа от контакти и поддържаме, например, тясно сътрудничество с детската и юношеската психиатрия, Службата за закрила на децата и младежите, различни консултативни центрове, както и с лекари. 

По-рядко семействата се обръщат директно към нас, но и тази възможност съществува. Така например имаше случай с едно семейство, в което братчето или сестричето на детето е заболяло. Родителите по собствена инициатива се поинтересуваха в клиниката дали има възможности за подкрепа за здравото братче или сестриче и от клиниката им беше посочено нашето предложение.

Нашата основна услуга за млади грижещи се включва групови занимания за деца и тийнейджъри, които се провеждат два пъти седмично. Предлагаме също така и ваканционна програма. Успоредно с това предоставяме консултации на семействата. Нашите консултантски услуги са насочени и към тийнейджъри и млади възрастни на възраст над 18 години. В техния случай обаче често става въпрос по-скоро за подкрепа в процеса на осъзнаване на ролята им като млади грижещи се, за насочване към подходящо терапевтично заведение или за подкрепа при прехода към самостоятелен живот.

Срещите на групата „Young Carer“ се провеждат на всеки 2 седмици в продължение на 2 часа с постоянна група. В момента в групата ни участват 10 деца на възраст между 8 и 12 години. Идеята зад това е преди всичко да се помогне на децата да излязат от изолацията и да им се предложи място, където да намерят радост и облекчение. Срещата дава възможност на децата да установят нови контакти с други деца в подобна ситуация.

Важно правило в групата е: никой не е длъжен да разказва нищо за заболяването си или за семейната си ситуация. Ако сами пожелаете да говорите за това, можете с удоволствие да го направите и да стимулирате обмена в групата, като се възползвате от него. За тях е голямо облекчение да знаят, че всички, които са тук, по някакъв начин преживяват същата ситуация у дома, както и самите те. 

За начало винаги предлагаме тема за кратка дискусия: говорим например за приятелства, правата на децата, мечтите, собственото бъдеще или справянето със стреса. След това имаме „забавна програма“. Печем, правим ръчни изделия, играем игри – винаги в зависимост от това, какво са пожелали децата на последната среща. Срещата завършва с заключителна кръгла маса, където всяко дете може да сподели как се чувства в този момент и се прави връзка с темата на груповата сесия.

Обикновено отнема известно време да се изгради доверие. Но можем много добре да наблюдаваме, че например дори децата, които са особено натоварени или затворени в себе си, се отварят все повече, колкото по-добре ни опознават и се опознават помежду си.

През ваканциите всяка седмица предлагаме целодневни занимания, като например екскурзии до увеселителни паркове, зоологически градини, съвместна игра на миниголф, рисуване върху керамика и т.н. За някои деца тези ваканционни дейности са всъщност първото им излизане извън града и те го възприемат като почивка. Това показва, че именно ваканциите са особено критичен период за семействата с болен член на семейството. Обикновено и без това натоварването е голямо, а освен това липсва грижата, която се осигурява по време на учебната година. Освен това често родителите нямат допълнителни възможности да планират специални развлекателни дейности за детето си.

Успехът се състои от много малки неща. Много деца идват на нашата групова среща директно от училището с отворена целодневна програма и за тях денят наистина е много, много натоварен. Затова още повече се радваме, когато в началната ни кръгла маса на въпроса „Как се чувствам в момента?“ отговорът е: „Днес съм щастлив, защото мога да бъда тук и цял ден очаквах с нетърпение този момент.“ По време на великденските ваканции, например, бяхме заедно в един увеселителен парк и едно дете каза: „Това беше най-красивият ден в живота ми.“ Повечето деца обаче изобщо не говорят много, просто са там и изглеждат много доволни.

Получаваме положителни отзиви и от родителите. По време на последната ваканционна инициатива една майка сподели колко много се радва на този ден: „Децата ми ще бъдат щастливи, а аз ще мога да си почивам един ден изцяло за себе си.“ Имаме родители с болно братче или сестриче, които са облекчени, че другото дете намира при нас свое собствено пространство, в което се възприема като личност и може да се вслуша в себе си, за да разбере от какво се нуждае в момента. В друг случай за нас беше невероятно хубаво да получим обратна връзка, че връзката между родителите и детето отново става по-близка след участието в програмата, включваща и консултации.

От решаващо значение е да мислим много практично:

• От какво се нуждаят децата, за да се чувстват добре?
• Какви могат да бъдат ежедневните препятствия? Как можем да ги преодолеем?
• Как можем да улесним участието на семействата колкото се може повече? 

Например, често се обаждаме, напомняме за срещите и питаме дали детето ще дойде на груповата среща.

Когато децата пристигнат при нас, първо им предлагаме лека закуска. Те често идват директно от целодневното училище и трябва да се чувстват тук грижовно обгрижени.

А от половин година насам сме организирали транспортна услуга, защото забелязахме, че много деца не можеха да присъстват редовно на груповите срещи, тъй като поради семейната си ситуация нямаше кой да ги закара и върне. Повечето семейства имат препълнен ежедневен график – постоянно се налага да жонглират между срещи и задължения.

Всички наши услуги, между другото, са безплатни за децата и семействата – включително и транспортната услуга.

Тъй като разглеждаме училищата като ключови места за откриване на проблеми при деца и младежи, първата важна стъпка за нас беше да представим нашата програма по време на екипните срещи на училищните социални работници. По този начин вече достигаме до много специалисти и с някои училища се е установил тясно сътрудничество.

В момента освен това организираме редовни семинари в две средни училища. Там провеждаме цял учебен час и влизаме в пряк диалог с учениците и учителите. Чрез практически упражнения децата изпитват на собствения си гръб как се чувства човек, когато трябва да се справя с много задачи едновременно. Така те развиват разбиране за това как може да се чувстват приятелите им, в чието семейство някой е болен. За засегнатите деца и младежи тази осведомителна работа може да означава първа стъпка към размисъл върху ролята им и достъп до нашата програма. 

Колко важна е тази разяснителна работа, показва един пример от нашата практика. Една учителка например ни разказа, че веднага след участието си в нашата информационна сесия й са хрумнали три деца от класа ѝ, за които тази тема е актуална. Такива моменти на прозрение ясно показват колко голяма е нуждата от информация.

Нашата цел е засегнатите деца в класа да се разпознаят и да намерят смелостта да приемат подкрепа.

Да, това наистина е предизвикателна ситуация и не може да се даде общ отговор. Важна първа стъпка е да осъзнаем, че детето най-вероятно възприема настоящата си ситуация като нормална. Често все още не е имало съзнателно обмисляне на въпроса. Дали и как да се засегне темата зависи освен това силно от възрастта на детето. Колкото по-малки са децата, толкова по-препоръчително е да се проведе разговор с родителите. При тийнейджърите действително вече може да се премине към пряк разговор, което обаче не изключва и търсенето на контакт с родителите.

Полезни са внимателните подходи, като например: „Забелязах това и онова и знам, че има подкрепа за това.“ Или „Можем заедно да потърсим какво би могло да ти помогне.“ Важно е да останем безпристрастни и да не отправяме обвинения или упреци.

Поради тази причина, ако се чувствате несигурни именно по този въпрос, ви препоръчваме да потърсите съвет: с удоволствие при нас или в други консултационни центрове. След това заедно можем да обмислим как подходът да бъде осъществен с необходимото внимание.

Най-голямото ни желание е да осигурим финансирането. Финансовата подкрепа е от основно значение, за да можем да предложим перспективи на децата и младежите и в дългосрочен план. В момента имаме късмета да получаваме подкрепа от „Акция Менш“ и фондация „Диамант-Софтуер“ тук, в Билефелд.

От структурна гледна точка едно спешно желание е да бъде създадено – както и за възрастните – законно право на подкрепа за непълнолетни близки. 

И като цяло бих искал през следващите години да наблюдаваме как нараства осведомеността за младите грижещи се: повече семейства да се обръщат директно към нас и да можем да sensibilзираме още повече училища, специалисти и лекари по тази важна тема.